Сиждс продължаваше да се разхожда из малката пустиня.След него се виждаше кльощаво муленце което беше натоварено с две торби които идиално пасваха на размера му,не бяха твърде огромни ,че да изглежда нелепо.Мулето носеше целият багаж който един луд учен с надежда за световно господство би си взел.Вътре имаше всякакви колби пълни с взривоопастни вещества  ,както и цял куп изобретения ,които никой (естествено под никой имам предвид само учения ,защото всички знаем ,че интелектуалците не са от най-социално ориентираните хора)си нямаше представа дали работят или просто изглеждат готино.За негова огромна жалост може да бе взел радарът за иксове и дори устройството с което си мислеше ,че ще успее да улови душата на някой демоничен камък(другото име с което нормално наричаха иксовете),но не се беше замислил за провизии и затова в момента умираше от глад и жажда ,но както той се опитваше да си втълпи в името на науката жертвите нямат значение,тогава коремът му му отвъщаше с едно нечовешко къркорене и той си даваше сметка що за глупости говори.

           Ученият отдавна изследваше силата на иксовете и дори притежаваше силата на един от тях.Той беше имплантирал в тялото си иксът ,който позволява събираш слънчевата светлина и да правиш всякакви форми с нея.Освен това той не чувстваше жега по тази причина. Както сигорно бихте се досетили това умение има невероятна сила ,но и то си имаше своите недостатъци.Например тъй като неговият икс е без душа,той може само да събира слънчевата светлина ,което прави умението му повече от безполезно през ноща и другият недостатък ,че използването на самата способност искаше доста добра физическа подготовка ,защото малките лъчове ,които той беше овладял до съвършество само прогаряха кожата и причиняваха лека болка на противникът ,но нямаха по-пагобен ефект към противникът.Истинските по-силни атаки на които беше способен първо още изискваха време за да събере светлината и да я оформи ,а след това и не бяха много бързи, може би имаха скоростта на метнат камък с големината на яйце.За това и в икерското общество бяха разбрали ,че за да има смисъл от едно придобито умение или то трябва да подобрява физическите ти умения или  физическите ти умения трябва да подобряват сбособността.

            Когато пристигна до някакъв камък ,на който беше изобразено слънце ,иксът замалко да изкочи от гърдите му.Пулсираше всякаш иска да се измъкне от тялото и да се вкопчи в камъка.Сиждс се опита да се успокои и да си върне контролът над иксът.Болката започна да намалява, пулсиранията започнаха да се успокояват, но изследователското му сърце започна да бие лудо и на лицето му се появи налудничава усмивка.

            Това бе потвърдило теорията му за разделението на иксовете.Неговата идея беше ,че всеки камък принадлежи на съответен тип сила и камъкът на съответната група съдържа душата му.
            Интересно нещо е ,че всъщност той не откри нещо ново.Абсолютно всеки Икер ,който иска да придобие пълната сила на камъкът си беще минал през този път , но заради алчност или конкурентноспособност това беше абсолютна обществена тайна.Всички в самото общество го знаеха ,но никой не би посмял да каже на някой новобранец ,че иксът му всъщност все още за нищо не става.

             За разлика от другите притежатели на демонични камъни Сиждс не търсеше сила и мощ.Той беше човек на науката,той искаше да изследва тази душа ,както е изследвал и собственият си икс преди да го имплантира към тялото си.

              Претършува мулето си  и взе огромната базукоподобна машина която имаше огромен надпис „МАШИНА ЗА ИЗВЛИЧАНЕ НА ДУШИ,или поне така се надявам”.Незнайно как слабичният човечец я дигна без абсолютно никакви проблеми(явно силата на науката няма граници :Д).От самата джаджа стърчеше сонда ,която ученият свърза към иксът си и използва машината за да отрази влиянието на демоничният камък към плочата на замята.От плочата започна да се изкарва червена на цвят фигура.Тя представляваше ,човек облечен в сако и прилепнали панталони.

-Какво си мислиш ,че правиш?-проговори фигурата-Мислиш ли ,че не виждам през душата ти?Мислиш ли ,че незнам намеренията ти?-гласът на духът с червена аура беше подиграватен.От другата страна не се чу отговор.Сиждс беше в шок, целият трепереше.Беше чувал слухове ,че душите имат човешки облик ,но си нямаше представа ,че са интелигентни и ,че с тях може да се води разговор.-Аз съм душата на твоят икс и не тази машина не би успяла да ми направи нищо.-започна да се усеща нотка на гняв в гласът и.-Ама че си инат.-продължаваше да говори докато ученият активираше втората фаза от работата на изобретението.То започна да всмуква всичко наоколо без дори и да притеснява седящият срещу него дългокрак мъж ,който явно от скука си беше сложил ръцете в джобовете.-Явно ти не си от типа хора ,които могат да притежават кристал минал през пречистване.Най-сетне дойде времето да се върна на този свят.-последва истеричен смях и ритник право в лицето на Сиждс.
Когато осъзна какво се е случило той седеше затворен в червен затвор ,а червената душа седеше от другата страна на килията.
-От днес нататък взимам контрол над тялото ти приятелче,а ти ще си киснеш в икса още дълго време и ще го захранваш с енергия.

-К..к..как така ще го захранвам с енергия.-попита оплашено мъжът в клетката.

-Се пак съм ти длъжник.Мисля да ти обясна за какво става въпрос.Много отдавна имало раса ,която доминирала над всички останали ,защото се научили да контролират иксовете.И тъй като камъните се захранват от душевна енергия те започнали да изцеждат душите на определени хора ,който се деляли на различни типове,както аз бях огнен тип душа и те ме затвориха в един огромен камък с още хиляди други ,че да могат по лесно да си презареждат кристалите.Така зависимост от типа душа съществуват около 6 такива камъка пълни с души ненамерили пътя към отвъдното а просто изчезнали безследно.-понечи да става и на излизане от червената стая душата се изкикоти-Ле-ле колко неща имам да върша.Благодаря още един път и приятно прекарване.